Изучаването на нов език е лесно за децата, живеещи в чужбина
Изучаването на нов език е лесно за децата, живеещи в чужбина
Anonim

Най-добрата класна стая понякога е реалния свят.

- Като моята котка? нашето тригодишно дете Моли попита децата от предучилищна възраст около нея, като вдигна рисунката си (загадъчна смесица от линии).

Molly Stark-Ragsdale festival d депресирани забавляваме ли се вече?
Molly Stark-Ragsdale festival d депресирани забавляваме ли се вече?
Ейми Моли Скайлър
Ейми Моли Скайлър
Предучилищна градина Arco Iris
Предучилищна градина Arco Iris

Завършване на предучилищна възраст Arco Iris.

Те я погледнаха празно.

- Харесваш ли моята котка? - повтори тя по-високо.

Все още празното изглежда.

„ХАРЕСВАШ ЛИ МОЯТА КОТКА?“- извика тя.

Те започнаха да изглеждат уплашени, озадачени.

Винаги чувате, че децата са гъби за език, но на три Моли просто не е схванала концепцията – че има повече от едно – и че ставането все по-силно и по-силно на английски, когато всички около вас говорят испански, няма да ви доведе до никъде. Трябва да съпоставите ключа с вратата или не можете да влезете, поне не докрай. Но постепенно, несъзнателно, й просветна и тя придоби разбиране за езика, който ще има за цял живот.

Бяхме записали Моли в Arco Iris, предучилищно заведение надолу по улицата от нашия апартамент под наем на покрива в древния финикийски, ограден град Кадис в Андалусия в Южна Испания. Бях в отпуск от катедрата по драма/танц в университета в Монтана, а второто ни дете, Скайлър, беше само на пет седмици. Избрахме Кадис заради историческия му чар – къщите му с цвят на валентинки, каменната катедрала от осемнадесети век, препълнените пазари за риба и цветя, разположени на буйна шия, стърчаща в Атлантика – и защото не беше твърде скъпа и нямаше основни заболявания.

Всеки ден по обяд съпругът ми Питър вземаше Моли от училище и те пресичаха улицата до кварталния бар за обяд. Моли си поръчваше любимата си доматена яхния с охлюви, а Питър щеше да си върне шери – популярно местно ястие от Херес, точно от другата страна на залива.

Междувременно карах малката Скайлър, прибрана в прашка, по калдъръмената улица до читалището, където наех студио на втория етаж за хореография. По пътя бих се отбил на пазара за цветя. Щях да си почина за момент на маса на открито сред кофи с гладиоли и рози и да се подкрепя с демитас гъсто кафе. Неизбежно строги стари жени щяха да ми кажат, че бебето ми ще има деформиран гръб, ако продължа да го нося наоколо в онова нещо с хамак и да извадя киселия си от микроби пръстен от устата му.

„Използвайте залъгалка, ако плаче“, казваха те на испански, който едва разбрах, но неодобрението им беше безпогрешно.

Бях притиснал само няколко месеца уроци по испански, преди да тръгнем, мислейки, че съм доста добър в езиците и че ще взема повече, когато пристигнем. Сгреших. Едно е да пътуваш, да измислиш как да поръчаш храна и да се качиш на автобус. Друго е да живееш някъде, с две силно зависими деца и трябва да комуникираш сложни неща с лекарите си, учителите си или родителите на приятелите си.

Реших, че със сигурност няколко души ще говорят английски; това все пак беше Европа. Те не го направиха. Когато пристигнахме, имах достатъчно език, за да раздразня касиерките в бакалията и да започна разговор, който нямах надежда да разбера, макар че отчаяно кимах и се усмихнах, сякаш го бях разбрал.

Соловото, което в крайна сметка направих хореография, се наричаше „Първа позиция“. Има пет позиции за крака в балета и в онези дни се чувствах така, сякаш дори не мога да стигна първа. Сутрин се мъчех да убедя Моли да се облече. Двойките бяха добре, но тройките, ужасните тройки. Беше ли толкова трудно заради появата на братче, или заради живота в чужбина? Дали тя излива разочарованието си, че не може да общува у дома, където може, вместо в училище, където не може?

Най-накрая се отказах и я оставих да избере сама дрехите си, съчетавайки червени и лилави, и я оставих да си направи сама прическа. Кой казва, че има нещо лошо в пет поникнали свински опашки? Испанците, ето кой. Идеално прическите деца с техните идеално прическите майки – в техните спретнати, но някак толкова секси бизнес костюми, с техните съвпадащи, прибрани опашки на майка и дъщеря, подстригани с колосани лъкове – ни гледаха преценяващо, или поне така си представях, докато препусках към вратата на училище всяка сутрин, влачейки моето лудо дете с коси и носейки моето бебе, което предстои да бъде деформирано. Ето ни, американците, разрошена купчина.

Тези месеци в Андалусия минаха в мъгла, лишена от сън. Но си струваше. Докато аз, на 40 години, продължавах да се мъча да чета етикетите в хранителния магазин, Моли мина покрай нас на испански. Тези месеци на игра на цветни етикети по площадите и телефон в училище я научиха да бълва перфектни андалуски и да поръчва близалки във вездесъщите магазини за бонбони, използвайки мистериозен местен жаргон.

По този удивителен начин, по който децата могат подсъзнателно да усвояват и подреждат езика, Моли сега ще има за цял живот ухо за акцентите и увереността, че винаги може да общува, първо с жестомимичния език „ти, аз, да играем“, а след това постепенно, магически, в изцяло нов словесен речник. Беше намерила ключа и беше отключила вратата само чрез осмоза; вмъкване и заобикаляне на всички онези мъчителни години на съществителни от мъжки/женски род, споразумения за единично и множествено число, причастия в миналото, условни наклонения, многовършени и подчинителни наклони.

Миналата година, след като завърши гимназия, тя реши да вземе една година, за да пътува, сама на 18 този път. Между работата в органична ферма в Португалия и доброволчеството в селско училище в Непал, тя решава да посети Кадис.

„Мамо и татко, няма да повярвате кого намерих!“тя ни изпрати имейл, нейното вълнение осезаемо в удивителните знаци. Имаше приложена снимка. Беше на нея и Ана, нейната предучилищна учителка в Arco Iris, стояща до снимка на тригодишното аз на Моли, която все още виси на стената.

„Просто плакахме, прегръщахме се и плакахме“, съобщи тя. Те използваха този друг език; този, който надхвърля думите.

Междувременно Скайлър се превърна в страхотно бебе за пътуване, щастливо качено в автобуси, за да посети живописни испански хълмове, на лодки, за да прекоси Гибралтарския проток, в нагорещени коли, за да се отправи към дюните на Сахара, и към поредица от самолети за се връщат у дома пет месеца по-късно. Кой знае какво е направил мозъкът му от измиването на езиците, но мисля, че това може само да направи ума му по-гъвкав. Неговият ред да навлезе в нов език ще дойде, когато ще бъде пуснат в местно училище в Бразилия и по същия чудотворен начин ще изскочи от другата страна, португалски глаголни спрежения и всичко останало.

Препоръчано: