Маратонците преследват кръгови финали
Маратонците преследват кръгови финали
Anonim

Девет милиона точки от данни определят, че всички сме ирационални

Слънцето бие на главата ти. От върха на носа ви капе пот, а краката и стъпалата ви молят за отсрочка. Докато пресичате финалната линия на последния си маратон, вие изстисквате всяка последна унция енергия от тялото си, защото, по дяволите, този път ще спукате три часа.

И тогава виждате времето си: три часа, една минута, дванадесет секунди. Чувстваш се глупав от мисълта, макар и мимолетна, че всичко е било напразно.

Любовта ви към кръглите числа - и тяхното подразбиращо се значение - не е уникална. Всъщност, както съобщава Runner’s World, ново проучване на икономисти от Калифорнийския университет в Бъркли и Чикагския университет събра данни от повече от девет милиона финишира на маратона от 1970 г. насам и установи, че преследването на неуловими кръгли точки е норма за атлети от всички разновидности.

Разбира се, завършването на маратон с малко по-бавно време не означава много в дългосрочен план. Като оставим каламбурите, вие все пак постигнахте физически подвиг, който много хора не можаха.

Така че, ако произволните цели, които си поставяме, докато тренираме, всъщност нямат значение за здравето ни, защо се фокусираме върху тях? Както обясняват авторите на изследването, феноменът на „групиране“– скокове в финишира точно преди час, половин час и дори десетминутни етапи – „не може да се обясни с изрични награди (напр. квалификация за Бостънския маратон), ефекти на връстници, или институционални характеристики (напр. Вместо това отговорът се крие в психологията на поставянето на цели. Въпреки че физическите ползи са незначителни, психологическите са много реални и когато не успеем да постигнем целите, които сме си поставили, този провал ни боли.

Както при всички данни, включващи повече от девет милиона точки, тези учени имаха много информация за анализиране и нещото си заслужава да се прочете – ако имате време и търпение – но все пак някои ключови точки трябва да бъдат подчертани.

От една страна, в последните две мили на маратоните участниците като цяло са се забавили с 5 до 14 процента. Тоест, освен ако не са били близо до бариера с кръгло число, в който случай, според проучването, те често ускоряват. С други думи, тези произволни цели наистина могат да накарат спортистите да се докоснат до дълбините на своите енергийни резерви.

Но има ограничение за тази привидно свръхчовешка психологическа сила. При по-бързи маратони способността да се ускори в преследване на прекъсване на кръговото число намалява: само 30 процента от бегачите, които се опитват да преодолеят тричасовия знак, могат да ускорят при натискането си към финала, в сравнение с повече от 40 процента, които се опитват да финишират за по-малко от пет часа.

Препоръчано: